Месец след войната деленето на фоби и фили стига до крайност, което е пагубно за обществото ни. Ще споделя лична история.
През 2002-2003 учих близо година в САЩ и живях при дружелюбно американско приемно семейство. Имах съученик, американец, който днес е военен пилот във ВВС на САЩ в Европа. През 2010, във връзка с търговската си дейност, получих десет годишна виза за САЩ.
След няколко години научих руски. Живея на морето (Бургас) и възнамерявах да развивам търговска дейност с руснаци. Ходил съм четири пъти в Русия – по работа и на гости на приятели руснаци. Опознах американската и руската душевност. В крайна сметка какъв съм: американофил или русофил?
Ще отговоря с думите на цар Борис III: „Министрите ми са англофили, генералите ми са германофили, народът ми е русофилски. Само аз останах българофил.“
Близо век по-късно положението у нас не е по-различно. Някои българи искат да ни вкарат във война с Русия, а други продължават да се надяват, че „Русия ще ни спаси“. Ще припомня, че спасението на давещия се е функция единствено на давещия се.
Разбира се, като докторант по исторически науки брилянтно осъзнавам, че ние ще сме винаги признателни на руския народ за Освобождението си, ще сме свързани културно, исторически и духовно и можем единствено да се гордеем, че сме дали писменост на третият по значение геополитически фактор на планетата.
Необходимо е да имаме предвид, че днешният подход на руското ръководство е изключително прагматичен. Без излишни сантименти. Както, впрочем, би следвало да постъпваме и ние.
Напоследък будят притеснение действията на част от управляващите, които са в разрез с националния ни интерес:
Отстъпихме в отношенията си с Македония (нещо, което дори Борисов не направи!).
Затворихме въздушното си пространство три дена преди ЕС (показахме се по-католици от папата, но цената ще плати Черноморието ни).
Български войнолюбци започнаха да дрънкат на оръжие (превръщаме се в потенциална военна цел).
Отказ от най-евтиния газ.
За обикновения българин и бизнеса няма значение, дали газът е руски или американски. Важното е да е евтин. Просто нямаме лукса да си позволим друго.
За сравнение: Турция, член на НАТО от 1952, водила 12 войни срещу Русия, няма да спре да купува. Действа държавнически. Унгария също. Членството в един или друг съюз не би следвало да определя националния ни интерес, а може да е единствено инструмент за постигане на националния ни интерес. Защо управляващите ни не разбират това?
Според икономиста Насим Талеб, автор на една от най-значимите книги за XX в. – Черният лебед, един водопроводчик възприема заобикалящия го свят по-правилно от един банкер от Уолстрийт, тъй като се сблъсква с реалността лично и ежедневно, докато банкерът чете статистики и таблици.
Та и някои от нашите управляващи са така – уж виждат от високо „големите неща“, но пропускат „малките“, съществените. Не разбират драматичността на положението и не разбират, че 2/3 от българите много отдавна броят всяка стотинка. Но стотинките са вече на привършване…
Българският народ го е казал – ситият на гладния не вярва.
Нивото на човешката цивилизация определено не е високо, щом войната все още е средство за решаване на проблеми. Това важи за всички войни. Не само настоящата.
Но ние можем да бъдем безкрайно горди с нашия изстрадал и беден народец – освен, че сме изключително състрадателни, признак за висша форма на човещина, вече спасяваме/приютяваме цели четири етноса – руснаците-белогвардейци, арменците, евреите (единствено ние!), а сега и украинците.
Остава да се погрижим за нас самите и националните си интереси.
Източник: www.facebook.com/asen.bondzhev/posts/10221881995666651